Blog

Наградихме победителите в нашия конкурс!

Преди броени минути приключи награждаването на победителите в конкурса за есе на тема “Свобода и сигурност в дигиталната ера”, организиран от нас съвместно със Сдружение “АртеВизия”. С някои от победителите и техни съученици се срещнахме в ЕГ “Пловдив”. Благодарим на гимназията за отделеното време! Радваме се, че успяхме да поговорим и представим някои съвременни проблеми в областта на потребителското право и новите технологии.

Като допълнение към наградите, които бяхме приготвили, публикуваме текстовете(без редакция) на най-добрите – Микаела Христова, Айшегюл Ферат, Ивайло Милев и Калина Кръстева(специална награда от Сдружение “АртеВизия”). Желаем им много нови успехи на всички поприща!

Свобода и сигурност в дигиталната ера” – Микаела Христова

Онези, които са склонни да дадат свободата си за малко временна сигурност не заслужават нито сигурност, нито свобода.”- Бенджамин Франклин

Какво е свободата? Свободата е възможността да изразяваме себе си, да имаме привилегията да заявяваме ясно и силно своето мнение. А сигурността е никой да не злоупотребява със споделената от нас информация и с това наше право. Нашите лични данни са нашият сериен код. Уникални, единствени по рода си. Те са нашата фабрична информация. Код, който разкрива основните факти от нашата автобиография – дата,място на раждане, постоянен адрес и други. Много млади хора в България не осъзнават какви опасности дебнат, ако нашите данни попаднат в ръцете на злонамерени хора, които се представят за нещо, което не са..

Всички ние – малки и големи, живеем в ерата на дигиталният свят. Привилегировани сме да имаме огромен ресурс от информация само на едно кликване разстояние. Можем да поддържаме връзка с близките за нас хора по всяко време, където и да са те. Можем да срещаме приятели с подобни интереси, да завързваме контакти, да пазаруваме от уюта на мекия ни, удобен диван. Смартфонът и интернетът вече не са лукс. Те са общодостъпни. Но с това идва една огромна отговорност: да знаем как да ги използваме и да бъдем защитени, докато го знаем, да знаем какво е правилно да разкриваме чрез клавишите на клавиетурата и какво не. От какво трябва да се пазим? На кого трябва да се доверяваме? И какво трябва да правим, когато се чувстваме обект на тормоз в интернет пространството или жертва на иткраднати лични данни.

И не, нямам предвид да знаем с подробности, как да използваме всяка претенциозна социална мрежа или какво значи всеки бутон на компютъра. Не, отговорността е да четем дори дребния шрифт, преди да натиснем бутона “съгласявам се”, да знаем, кога позволяваме на дадено приложение или сайт, да има достъп до личните ни данни, закодирани в дебрите на мобилното ни устройство. Какво всъщност са “бисквитките”, които следят всяко наше търсене в мрежата. Как да се предпазим, когато някой скрит зад анонимността, позволена от интернет пространството ни обижда или заплашва? Какво е чувството да седиш в защитеното пространство на дома си, близо до познати, обичани от теб хора и парадоксално на това, само заради един екран да се чувстваш сам, нападнат и уплашен…

Детството вече не е каквото беше. Преди “грамотност” значеше всеки второкласник да може да чете и пише. Но, с прогреса на технологиите и времето, разхождайки се в парка виждаме повече малчугани заловили таблет или смартфон в ръка, вместо топка и кукла. И това е напълно нормално. Ние се намираме в период на еволюция, тя не е опасна, нито лоша. Просто трябва да адаптираме училищната система и начинът на възпитание, за да бъдат тези промени под контрол и носещи само положително в нашия живот, вместо да клатим недоволно глава и да превръщаме интернета в тема табу и категорично да се обеждаваме с остарели клишета, колко е вреден за съзнанието и здравето на подрастващите.. Интернетът дава милиони възможности: под формата на игра или забавно филмче дава възможност на едно прохождащо дете да учи чужд език, да брои и да изговаря думички. Технологичното ограмотяване от ранна възраст ще предодврати множество бъдещи опасности и проблеми.

Понятието грамотност е гъвкаво и е крайно време да прегърнем промяната. Технологиите и интернета трябва да бъдат представени от най-ранна възраст и с тях трябва да бъдат разбрани и опасностите, които те крият, ако не се използват отговорно. Вместо да тъпчем учебните програми с неприятни и ненужни предмети, трябва да се обърне внимание на нуждите от определени знания на модерното дете. Например трябва да бъде въведен предмет, задвижван от опитни специалисти, по компютърна грамотност – не сегашната, скучна и ортодоксална информатика, която учи 12 годишните как се правят презентации. Техните възможности и познания са много по-големи. Техният потенциал и жажда за знания са много по-големи. Те трябва да бъдат запознати с начините за предпазване по интернет, важността на личните данни и сигурност в интернет пространството.

Може би промяната в съзнанието на хората и тяхното ограмотяване по този важен въпрос, трябва да започне именно от възрастните, а не от децата. Понятието дигитална сигурност трябва да бъде познато и обсъждано не само, когато се говори за това по новините. То трябва да е в съзнанието ни винаги, когато се доверяваме на сайт и въвеждаме лична информация, когато се запознаваме с човек по интернет или ,дори когато пазаруваме.

Всички ние сме предпазливи в нашето ежедневие, притежаваме инстинкт за самосъхранение. Защо това усещане се изпарява в секундата, в която извадим смартофонът от джоба си?

Освен краденето и злоупотребяването с нашите лични данни от мобилни приложения и онлайн платформи съществува още един проблем с който млади и възрастни трябва да се справят , когато използват социалните мрежи за запознанство. Самата аз използвам интернет пространството за контакти с учители и студенти по цял свят, в този решаващ етап от живота ми. Изправена пред трудното решение: кой университет да избера използвам един от най-големите плюсове на моят век – възможността да се пренеса във всеки един кампус по света и да общувам в реално време със студенти и преподаватели. Уебсеминарите са много удобни за международните ученици, но те са и опасни. Не винаги човекът който стои пред нас и ни отгоеаря е този за когото се представя. Затова винаги трябва да бъдем отговорни с информацията, която споделяме. Много честно не само подрастващи, но и възрастни се подвеждат и споделят твърде много на човек, който не познават и той злоупотребява с това. Следователно стават жертва на онлайн тормоз, изнудване или по-лошо. Този проблем е реален и трябва да му бъде дадена гласност не само в учебните центрове, защото засяга не само младите хора.

Свобода и сигурност в дигиталната мрежа за мен означава пълното използване на ресурсите, които интернет пространството може да предложи – за изразяване на мнение, за учене, за самоосъвършенстване, за поддържане на връзка с любимите хора, за изкуство, за вдъхновени, за поле на изява… Възможностите са милиони, но винаги трябва да бъдем отговорни, за да бъдем защитени. Като една амбициозна и любознателна зрелостничка стоя изправена пред трудния въпрос каква да бъде следващата стъпка от моето образование. Естествено с нуждата от интернет защита и нашумяването на проблема с ниската кибер сигурност, университети предлагат модерни и сериозни специалности като – “Кибер защита и сигурност” ; “Компютърна защита” и подобни. Това са теми, които не трябва да са достъпни само на тези, които искат да се занимават с това, а напротив, трябва да бъдат дълбоко кодирани в съзнанието на всеки интернет потребител. Промяната започва от нас. Нека станем отговорни и кибер-грамотни заедно – тук и сега, вместо да чакаме наш близък да стане жертва на измама или да гледаме поредния репортаж за откраднати лични данни. За да се чувстваме сигурни и свободни не само в реалния, но и в дигиталния свят трябва да бъдем отговорни и грамотни.

Свобода и сигурност в дигиталната ера – Айшегюл Ферат

Дигиталната ера. Дума, употребявана по-често в нашето ежедневие като ‘’интернет’’. Всеки един от нас го използва по един или друг начин- за търсене на важна информация, необходима за работа или училище, за развлечение след дългия и уморителен ден чрез интересен филм или вълнуващо четиво, но главната причина за редовното ни присъствие в дигиталния свят са социалните мрежи. Прекарваме часове наред, за да разгледаме новите снимки на приятелите си и да комуникираме с тях, но замисляли ли сте се какъв би бил животът без достъпа Ви в дигиталния свят. Би бил труден, нали? А чувствате ли се безопасно сред това необятно пространство?

Неусетно денят ни е изпълнен с дейности в дигиталния свят. Например още от рано сутрин една от първите ми задачи е да поразгледам социалните мрежи. Когато пътувам, сред любимите ми занимания е да слушам музика. Често ми се налага да проверя информация в интернет, защото се съмнявам в нейната истинност и желая точен и ясен отговор. А случвало ли Ви се е да четете книга от интернет? В днешно време все по-малко хора посещават библиотеките, в които родителите ни са стояли с часове наред над дебелите и прашни книги. Комуникацията е сред най-големите предимства, които ни предлага дигиталният свят. Благодарение на тази технология можем да общуваме с хора от различни краища на света. С помощта на тези примери за употребата на интернет в ежедневието си разбираме,че животът би бил много труден без него в днешно време. И както руският програмист Евгений Касперски казва: “Вие дори не осъзнавате колко се нуждаете от интернет, но наистина Ви спира да правите много неща’’. Нека се замислим какво бихме правили, ако не живеехме в дигиталната ера ? Би ли се променил начинът ни на живот?

Свободата. Важна част от живота ни. Чрез нея имаме право на глас и на собствен избор. Не се налага да служим на някого, но дали оценяваме тази свобода. В днешно време все повече хора не се отделят от екраните на телефоните си и се изолират от реалния свят- свят, в който свободата ни позволява всичко. Но защо не се възползваме от свободата на реалния живот, а от тази в дигиталния свят. Представяме се като едни хора в социалните мрежи, а всъщност сме други? Каква е целта ни? Дали искаме да създадем приятелства, които дори и не знаем дали са истински, или се опитваме да привлечем вниманието на някого. Осъзнаваме ли, че всъщност заради дигиталния свят се изолираме от реалния, тъй като в интернет можем да измамим за същността си, докато в истинския свят- несправедливия,труден свят, се страхуваме от последиците си, но защо не помислим и за последиците в дигиталния свят? Дали мисълта “В интернет има твърде много свобода” e наистина правилна и какви биха били последствията от тази свобода.

Един от любимите ми цитати гласи: “Всеки има право да се чувства в безопасност”. В топлия и уютен дом се чувстваме в безопасност благодарение на родителите си, които винаги са готови да направят всичко за нас, но дали някой може да ни предпази от опасностите в дигиталния свят. Всеки ден използваме различни приложения и уеб страници, в които се изисква да въведем личните си данни, но дали те наистина са на сигурно място? Защо толкова бързо се доверяваме на тези страници в дигиталния свят, въпреки че с всеки изминал ден интернет измамите стават все по-чести и имат сериозни последици като заплахи по телефона, свързани със самите нас и близките ни и кражба на парични суми. А дали личните ни данни някой ден ще бъдат използвани срещу нас в замяна на нещо?

Социалните мрежи определено са сред най-опасните места в дигиталния свят. Но защо тогава именно там публикуваме снимки на самите себе си и споделяме информация от ежедневието си, както правя и аз. Осъзнаваме ли колко опасно е това? От една страна, можем да създадем стотици нови запознанства по целия свят, но дали винаги това е безопасно. В социалните мрежи все повече нараства броят на фалшивите профили, зад които се крият хора, които могат да ни измамят. Именно поради тази причина трябва да не се доверяваме на никого, защото запознанствата с чужди хора крият опасности и сериозни проблеми.

В крайна сметка живеем във времето на дигиталната ера, в което дигиталният свят играе важна роля в живота ни. Благодарение на него ежедневните ни задачи се превръщат в улеснение, но интернетът крие своите опасности. За да сме в сигурност и безопасност, трябва да използваме свободата си в дигиталния свят внимателно.

„СВОБОДА И СИГУРНОСТ В ДИГИТАЛНАТА ЕРА“ – Ивайло Милев

„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.“

В свят, в който развитието на интелектуално-технологичните възможности на човека, надминават развитието на чувствата му, в който технологията създава поколение, възпитава го, контролира данните му, забавлява го, създава виртуален свят на профили, с които общува, а не действителни срещи с хора, изпълнени с човешки емоции, радости и разочарования, пречистен от всичко човешко, опасността изкуственият интелект да се развие по-бързо и да измести човешкия е значителна. Тази опасност е, като създаването на ембрион по изкуствен път, при който се отстраняват всички биологични слабости и се взима най-доброто от генома на двата организма, но никога не може да се въздейства върху развитието на душевния свят и това на личността и немогат да се предвидят последиците от комбинацията на тези генотипове. Възможно ли и е тогава, човечеството да се избави от самоунищожение при това несъответствие между интелектуално-технологичното си надрастване и емоционалната си изостаналост.

В XXI век, векът на дигиталната ера, технологиите ни дават свободата да общуваме свобоно с милиони потребители в дебрите на социалната мрежа, дават ни възможността да се изразяваме свободно и да понасяме реалните последствия от свободата на словото, свободата да се докосваме до други светове, планети, да създаваме животи и да контролираме демографските проблеми, да създаваме изкуствени интелекти, да наблюдаваме развитието на ембриона, преди още да е напуснал майчината утроба, да наблюдаваме космоса и звездите, да контролираме сигурността, живота и суверенитета на цели държави. Но тази свобода, която ни дава възможност да общуваме с милиони потребителски профили и нечии други светове, застрашава сигурността на човека, като индивид, като личност и като божествено творение. Свободата на дигиталната ера, носи колосална сила, която може да се окаже пагубна за душевния свят на човека и да застраши съществуването му, като такъв. Живеем във времена, в които развитието на технологиите, измества човешкото развитие, и в които често забравяме, че те са създадени да служат на човека, не той на тях. Но за мнозина границата между свободата на технологията и свободата на личността е размита и не съществува. Тъй-като все по-често, чувствата и емоциите са изместени от възможностите на машините, които е създала революцията на XXI век. Технологичното развитие в света на „дигиталната ера“, дава на човечеството свобода да общува и да се развива неограничено с постиженията на бъдещето, но го кара да бяга от „свободата на човека“, като личност. Отдалечава го от нея и го затваря в границите на собствените му творения, поставя развитието на живота му в ограничения, които сам е създал. Защото революцията на технологията насочва погледа на човека, вън от самия него, а оставя безнадзорен вътрешния му свят. Човека се е превърнал в „социално животно“ и всяко едно творение, от което зависи съществуването му, го оковава във вериги и го отдалечава от свободата, която той притежава по рождение. Да съществува, да се развива, множи, открива, радва и обича, да страда, мъдрее, греши, сам със свободата си и с възможното знание, което притежава душата и тялото му.

Колосалната сила на киберреволюцията, може да се управлява само от сигурна и мъдра ръка, защото като оставим на страна ядрената, киберреволюцията е най-бързо развиваща се и с най-мащабно влияние над човечеството и заобикалящия го свят. Революция при, която човешката сила, мозък и нервна система са изместени изцяло от машината, което поставя в риск оцеляването на човечеството, а оттук и тенденцията за бягство на човека от свободата му.

През целия си съзнателен живот, човекът се стреми към такова технологично развитие, чрез което да може да контролира: раждаемостта, продължителността на живота, разпределянето на световните блага, на територии, но въпросът е дали този стремеж към свободата на „дигиталната ера“ не застрашава сигурността на човешкото съществуване, като биологичен индивид и божествено творение. Дали силата на природата може да се изправи срещу силата на машината. Дали вроденото чувство за самосъхранение, може да бъде изместено от програмите за сигурност на технологиите. Можем ли да се чувстваме сигурни в един свят, в който машината има достъп до всяка част и всяка частица от живота ни. Свят, в който съществуването ни зависи от ръката на този, който притежава властта над тази революция. В който кибератаките са с по-голям потенциал за нанасяне на значителни щети от физическите терористични атаки. Потенциал, който с виртуална сила или намеса, може да внуши паника и страх на милиони, ограничение на жизненонеобходими блага и ресурси, да причини масово унищожение, експлозии, злоупотреба с информация за военни операции на държави, информация и данни за политически лидери и др. значими личности от най-високо ниво до тези на най-обикновенния човек. Развитието на „дигиталната ера“ носи със себе си, контрол над човешкия живот, който изключва „свободата“. Остава въпросът дали сигурността е по-ценна за човека от страха от неизвестното, който държи живота в ръцете си. И дали си даваме сметка, че развитието на технологиите е като ядрена енергия, която може да движи света, но може и да го унищожи за един миг, в зависимост от това, в чии ръце е попаднала тази сила.

Дали човекът е готов в развитието си да притежава тази свобода, която носи развитието на технологичната революция в „дигиталната ера“, без да застраши собственото си съществуване. Това само времето ще покаже на идните поколения!

Свобода и сигурност в дигиталната ера – Калина Кръстева

Живеем в ерата на дигитализацията и новите технологии. Век, който макар и милиони предимства, крие своите опасности и негативни страни. Със сигурност почти всички ние имаме акаунти в социалните мрежи. Смело представяме на показ своя личен живот ежедневно. Всичките ни „приятели”, а и невидимите алгоритми на мрежата, разбират къде сме ходили вчера, днес, дори през изминалите седмици с кого прекарваме голяма част от нашето ежедневие и с какви хора се обграждаме . Инстаграм профилите ни са дотолкова публично достояние, че хората ни познават по-добре от нас самите. Всеки ден в социалните мрежи се сблъскваме с хора, които са недобронамерени и враждебни, опитват се да извлекат информация, която да е в тяхна полза, за да ни манипулират, да ни употребят или да ни навредят. Ние – младите хора с присъщата си наивност и оптимизъм все по – често се чувстваме оплетени в капана на мрежата.

Свобода и сигурност – двата ключови термина които , са не само абстрактни категории, а и правни термини. Свободата като право на осмислен избор, чиито последици сме способни да понесем, за свободата, чиято граница са правата и свободите на другите хора. Ами накърняването на достойнството чрез хейтърски коментари? Милиони от нас ежедневно страдат заради хейтърите,с които се сблъскваме в Интернет пространството. Свободата на словото спира там, където започва езикът на омразата. Сигурността налага ограничаване на свободите. Например, следенето на електронните съобщения, за да се предотвратяват и доказват престъпления. Това е вмешателство в личното пространство.

Можем да споделяме публикации, да пишем коментари, да качваме снимки и наистина това ни прави свободни. Но дали наистина сме свободни в мрежата? Ние сме подчинени изцяло на нашите инстаграм последователи, на нашите фейсбук приятели. Това поражда в нас известна зависимост към виртуалния свят. Ставаме роби на нашите собствени правила и норми, които сме изградили. Изграждаме си стени към хората от реалния свят и започваме да живеем за лайковете и последователите. Много млади хора не се чувстват в безопасност в Интернет и живеят в страх. Това обаче е по-малкия, личния страх. Той терзае само потребителите на интернет, които си дават сметка за опасностите във виртуалното пространство. Неяснотата от шеметния дигитален напредък поражда тревоги на глобално ниво .

Каква ще е ситуацията в бъдеще? Какво ни очаква? Какво ли ще стане, когато изкуственият интелект започне да пазарува и да доставя вместо нас, да предлага правни и здравни услуги, да вписва статии и други журналистически текстове, да автоматизира транспорта и продуктопроизводството, да извършва асистенстски и секретарски услуги и да анализира и предвижда обществени явления? Светът ще бъде дигитализирамн дотолкова, че дори няма да правим разлика между реалния и виртуалния свят . Не само личният, но и професионалният ни живот ще бъде обвързан с мрежата и подчинен на нейните правила. Ако не ги познаваме добре, рискът да се превърнем в жертви на технологичния прогрес е огромен.

Дигиталното е непреодолим елемент на нашето време, неизменна част от нашето ежедневие и нашия живот. Работата ни, социалните ни контакти и всяка наша връзка с хората е обвързана с дигиталните технологии. Децата попиват информация за света около себе си от най-ранна възраст. Те се учат, копирайки звуците, думите и действията на всичко и на всички, но със сигурност най-ярък пример за тях е поведението на родителите им. В повечето семейства ежедневно се използват множество технологии, поради което е невъзможно децата да бъдат изолирани от дигиталния свят. Те се сблъскват с него навсякъде, учат се бързо и искат да прекарват все повече и повече време пред компютъра или таблета. Предимно това време е заето с игри и гледане на клипчета, които често са с неподходящо за децата съдържание. Това кара родителите инстинктивно да се опитват да наложат контрол върху дигиталните преживявания на децата си или дори да ги забранят. Но технологиите са част от реалността на децата. И дали те ще окажат положително или негативно влияние върху тях, зависи от това дали родителите ще им покажат как да прекарват времето си пред компютъра ползотворно.

Дигитализацията води до поколенческа пропаст, която рано или късно ще достигне до всички бъдещи поколения. Дали ще се измъкнем от тази пропаст и какво ще бъде нашето бъдеще с дигиталните технологии това ще покаже само и единствено времето.