Blog

Колко гаранция имат обувките?

Екипът на Сдружението направи експеримент – искане на информация относно гаранцията от произволно избрани магазини за обувки. Някои от посещенията бяха документирани с импровизирана “скрита камера”. Можете да видите компилация от видеата от няколко обекта:

Какво показа проучването? Че почти никъде търговците не дават коректна информация на потребителя съгласно Закона за защита на потребителите относно гаранционната отговорност. Умишлено в клипа по-горе сме включили откъс с най-компетентния и пълен отговор, който получихме в хода на проверките. Той за съжаление е просто приятно изключение, което да потвърди правилото – масовият отговор е “обувките имат гаранция 1(2) месеца”.

Налице е масово въвеждане на потребителите в заблуждение. Законът за защита на потребителите не въвежда разграничение между различни видове стоки, що се отнася до срока на гаранцията. Гаранционният срок по ЗЗП за всички стоки е 2 (две) години. Това произтича от чл. 105, ал. 2 ЗЗП, във връзка с чл. 106 ЗЗП.

Що се отнася до допълнителната, т.нар. търговска гаранция, същата се предоставя с гаранционна карта. Нейните задължителни реквизити се съдържат в чл.119 ЗЗП. Смисълът на допълнителната, търговска гаранция, е да надгради законовата – с по-дълъг срок или поемане на ангажимент за поддръжка или за гарантиране на определен стандарт на качество на стоката. Неслучайно гаранционната карта следва да съдържа на основание чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗЗП препращане към текста на чл. 112-115 ЗЗП, уреждащи правото на рекламация на потребителя в рамките на двугодишния законов гаранционен срок.

В някои търговски обекти зададохме попитахме също дали гаранцията не е 2 години за всички стоки. Получихме на някои места дори груби отговори, общо взето в смисъл “как е възможно да си помислите такова нещо”. В следващите редове ще опитаме да обясним как така е възможно наистина гаранцията на един чифт обувки да бъде 2 години. Една латинска сентенция гласи “Законът е суров, но е закон”(“Dura lex sed lex”), което ще рече, че трябва да се спазва, дори да е прекалено строг. Т.е. обяснението стартираме именно оттук, от законовата разпоредба, че търговецът отговаря за качеството на стоката за срок от две години. Това практически означава, че продаваните стоки следва да имат такова качество и характеристики, че да служат по предназначение, при нормална употреба, в рамките на определения срок. Тук няма да навлизаме в хипотези, тълкуване и т.н., тъй като статията е насочена към широката аудитория, а не е юридически научен труд. На следващо място обръщаме внимание на нещо друго, което следва да внесе баланс и да се отчита при всяка една рекламация и от двете страни – потребител и търговец. Става дума за предназначението на обувките. Повечето обувки имат специфично предназначение, което е видно от външния им вид, а също така следва да е указано от търговеца на етикета. За всеки разумен човек би следвало да е ясно, че с официални обувки не се правят планински преходи, а също така, с обувки на висок ток не се тича маратон. Т.е. гаранционната отговорност обвързва търговеца само тогава, когато дадената обувка е използвана по предназначение. По-нататък следва да разширим темата още и да обърнем внимание на поддръжката на обувките. Обикновено при покупка търговците поставят в кутиите малки листовки с указания за поддръжка. В най-общия случай обувки не се перат с центрофуга, не се сушат до директни източници на топлина, ако разполагат с мембрани, следва да се мажат с препарати и да се ползват със специални чорапи и пр. Отбелязваме тези детайли, за да представим максимално подробна картина на отношенията, произтичащи от покупката на една специфична вещ и отговорността на търговеца в случай на дефект/проблем с нея.

Къде е генералният проблем в случая? С настоящата статия илюстрираме не конкретен казус, а порочна практика на търговците на обувки. До голяма степен може да се каже, че масово вече по магазините, и на търговци, и на потребители, е ясно, че стоките имат гаранция “две години с касовата бележка”, както е разпространено да се казва. По някаква причина в съзнанието на повечето търговци и потребители обувките остават като изключение, за което правилото не важи. Ето защо се получава така, че потребител закупува чифт обувки, използва ги по предназначение, поддържа ги според указанията на производителя, на втория месец подметката се разлепва, а оттам нататък или самият потребител не търси правата си (тъй като в съзнанието му стоката вече не е в гаранция), или при предявяване на рекламация търговецът отпраща потребителя, обяснявайки му същото (което вече само по себе си съставлява административно нарушение).

Нашата теза е, че проблемът произтича от :

  • Липса на информираност у потребителите, които поради това не търсят правата си;
  • Липса на информираност у търговците, които поради незнание на закона го нарушават. От това обаче косвено страдат потребителите. Тук вината е както у търговците, които не са потърсили своевременна и качествена правна консултация, но също така и в държавната администрация, която не е положила допълнително усилия за превантивна дейност и информиране на бизнеса;
  • Съзнателно нарушаване на закона от страна на търговци и въвеждане в заблуждение на потребителите относно правата им – което следва да бъде констатирано и санкционирано от Комисия за защита на потребителите.

Къде се намесваме ние и какво е решението?

  • Всеки казус е индивидуален. Настоящата статия дава общ поглед над практиката и законодателството и не следва да се тълкува като консултация по отделни случаи. Целта е да се повиши информираността на потребителите и правната им култура. Отделни казуси могат да бъдат разгледани, ако се свържете с нас чрез имейл или https://www.facebook.com/pravnasigurnostnapotrebitelite
  • Статията може да служи като отправна точка и в дейността на търговците, които при всички случаи са задължени да спазват закона, без значение дали са наясно с него или не. Ангажирането на компетентна адвокатска помощ също е тяхна преценка и отговорност.
  • Административният контрол е възложен на компетентните държавни органи. Потребителите следва обаче да знаят, че евентуалното налагане на санкции, не водят до задължение на търговеца да удовлетвори рекламация на потребител(този въпрос ще бъде разгледан в отделна статия). Ефектът от административнонаказателната дейност би следвало да има превантивен ефект. С проверките си обаче Сдружението установи, че по темата такъв очевидно няма. В тази връзка също ще изложим предложения до КЗП.